Кой подпалва градовете на Европа?

В последната събота на октомври в берлинския квартал Prenzlauer Berg хвърчаха бутилки, фойерверки и яйца, а на търговската улица Zeil във Франкфурт бяха ограбени магазини. Вълната от младежки протести, започнала във Франция, вече е в Германия, а по петите ѝ вървят младежки безредици. Въпросът кой налива масло в огъня е основателен. Само че отговорът не е толкова прост, колкото мнозина биха искали.

Кратко припомняне е уместно, защото вълната се движи бързо. Както показаха по-ранните анализи на Innohub, още по улиците на Париж сметката падна върху бизнеса. Във Франция движението на гимназистите се разрастваше от седмици, когато на 17 октомври протестите срещу високите разходи за живот и състоянието на училищата излязоха извън контрол в цялата страна. В Лимож маскирани протестиращи подпалиха 143-годишното кметство, а според премиера Sébastien Lecornu задържаните в цялата страна бяха 1200. Седмица по-късно в италиански градове летяха бутилки и камъни, а полицията задържа за кратко в осем града 371 души, от които 110 непълнолетни. В Хага търговците предварително заковаха дъски на витрините си, след като в групи за съобщения се разпространяваха призиви за протест на Gen Z, а отчасти и за безчинства и вандализъм; някои търговци получиха заплахи.

В Германия инициатива под името Gen Z regelt призова на 31 октомври за мирни демонстрации в около трийсет града. Според полицията по улиците са излезли над 65 000 души, според организаторите – около сто хиляди, а исканията засягаха финансирането на училищата, разходите за живот и климата, както и противопоставянето на задължителната военна служба. Денят премина предимно спокойно. Вечерта – не. В Берлин вечерно шествие, отделно от мирната демонстрация, тръгна от Rosenthaler Platz към Prenzlauer Berg, а организаторите на демонстрацията при Бранденбургската врата заявиха, че не носят отговорност за вечерното шествие. По оценка на полицията в шествието са участвали около 3500 души при очаквани 500. От шествието бяха хвърляни бутилки и фойерверки, а към околните магазини – камъни и яйца, и 27 полицаи бяха леко ранени. Във Франкфурт пострадаха над сто полицаи, а задържаните 54 заподозрени бяха на възраст между 13 и 29 години. В цялата страна задържанията според агенция dpa са били най-малко 250.

Берлинският случай има една подробност, която заслужава внимание. Според градската администрация по вътрешните работи за протестите са мобилизирали както левоекстремистки кръгове, така и представители на т.нар. екстремизъм, свързан с чужбина (auslandsbezogener Extremismus), а целта вероятно е била протестите да бъдат обсебени и радикализирани. Федералната служба за защита на конституцията предупреди за същото: към тях биха могли да се присъединят части от левоекстремистката среда, както и отделни групи от екстремизма, свързан с чужбина. Германският термин означава екстремистки групи, действащи в Германия, чиито корени са в конфликти в чужбина, включително в Близкия изток. Това е сериозно предупреждение, но не е твърдение, че някоя чужда държава управлява улиците на Берлин.

Какво тогава се знае за чуждата намеса? Повече, отколкото мнозина предполагат. На 7 октомври френското Министерство на външните работи привика иранския посланик, тъй като от официалните профили на иранското Министерство на външните работи е било разпространявано невярно съдържание за ученическото движение; според Париж това съдържание е напълно неприемливо. Европейската мрежа от граждански организации Alliance4Europe прегледа над 547 000 публикации на девет езика. Според нея руската мрежа Pravda е публикувала 1018 статии за размириците във Франция в 28 сайта, а ботмрежа, свързвана с операцията Doppelgänger, е изпратила 639 координирани съобщения на френски, немски, английски и полски. Те са били видени около 7,4 милиона пъти през шестте седмици преди 17 октомври. Един от лозунгите на мрежата издава целта: всяко евро, изпратено в Киев, е откраднато от общото ни благосъстояние.

Москва не роди разочарованието на младите, но прави всичко възможно то да се обърне срещу Украйна и Европейския съюз.

Също толкова важно е да се каже какво не се знае. Президентът Emmanuel Macron заяви, че няма доказателства за чужда намеса в самите събития, макар след тях да е имало манипулация на информацията. Изводът на Alliance4Europe е същият: протестите са възникнали във Франция и не са открити доказателства за чуждестранен подбудител. Служител на ЕС, пожелал анонимност, каза пред Euronews, че ЕС не разполага с информация или сигурно потвърждение, че зад събитията стои чуждестранна манипулация на информацията, а според Financial Times регулаторите на ЕС проучват възможно онлайн влияние от Русия, Иран и Алжир. Това е подозрение, а не установен факт. Що се отнася до Германия, досега не е оповестена официална информация, че насилието в Берлин или Франкфурт е било организирано от чужда държава. Отвореният въпрос е кой е разпространявал призивите за събиране и от кои профили. Изясняването му е работа на службите за сигурност, а не на догадките на един колумнист.

Оттук следват две грешки, които Европа трябва да избегне. Първата е наивността. Сценарият на Кремъл е един и същ от години: той не измисля пукнатините, а ги търси и забива клин в тях, и този път посланията му се разпространяваха на немски и полски седмици преди да се счупи първият прозорец във Франкфурт. Втората грешка е удобната изкупителна жертва. Ако всеки камък се приписва на Москва, политиците се измъкват лесно. В сърцевината на протестите са цените, жилищата, заплатите и западащите обществени услуги, и това са истински тревоги. Същото важи и за дебата за произхода на размирниците. Министърът на вътрешните работи на провинция Хесен Roman Poseck описа насилниците като предимно с мигрантски произход, но според dpa повечето от задържаните във Франкфурт са германски граждани. Нито едното, нито другото не оправдава заклеймяването на цяла група от населението, защото престъплението винаги е на онзи, който го извършва.

Сметката във всеки случай я плаща предприемачът. На Zeil във Франкфурт бяха ограбени пет магазина, в Берлин камъни летяха към кварталните магазини, а в Хага шперплатовите плоскости се появиха още преди нещо да се е случило. Нидерландските бизнес организации VNO-NCW и MKB-Nederland определиха гледката като дълбоко тъжна. Малцина собственици на малки магазини с витрина към улицата имат отдел за комуникации или резервен фонд. Повечето имат самоучастие по застраховката, изгубения вечерен поток от клиенти и въпроса дали хората ще посмеят да се върнат в центъра. Жизнеността на един град се гради именно върху тези магазини и е изненадващо крехка.

Какво тогава трябва да се направи? Първо, мирната демонстрация и насилието трябва ясно да се разграничават: първото е право, което трябва да се защитава, второто е престъпление, за което следва бърза присъда. Второ, Законодателният акт за цифровите услуги на ЕС трябва да се прилага с пълна сила, защото платформите все по-често пишат реалността. Платформите трябва да спрат координираното неавтентично разпространение сега, а Комисията не може да чака рискът да стане системен. Способност като тази на френската служба Viginum да разпознава чуждата цифрова намеса трябва да има във всяка държава членка и в обща ситуационна картина. Трето, тревогите на младите за жилищата, училищата и цените трябва да се вземат на сериозно, а отговорът е в конкурентоспособността, в работещия единен пазар и в премахването на пречките пред жилищното строителство. Със субсидии това не се решава.

За Украйна трябва да се говори открито, защото именно чрез нея Кремъл се опитва да пренасочи разочарованието на младите. Твърдението, че помощта за Украйна е за сметка на младите, е разказ, който мрежите на Москва усърдно разпространяват. Реалността е точно обратната. Украйна защитава свободата и сигурността на цяла Европа, включително на онези млади хора в Берлин и Париж, които сега настояват за по-добро бъдеще. Затова подкрепата за Украйна трябва да остане силна – военно, икономически и политически. Тя е защита на бъдещето на младите европейци, защото без сигурност няма растеж, инвестиции, нито работните места, които младите с пълно право искат. Собствените трудности на Русия не освобождават Европа от тази отговорност, а я увеличават.

Самите украинци показват какво е издръжливост. В проучване, публикувано през юни от Американската търговска камара в Украйна (AmCham Ukraine) и Citi, 92 процента от отговорилите фирми членки бяха напълно работоспособни насред пълномащабна война, която продължава вече повече от четири години, а 87 процента възнамеряваха да запазят или да увеличат инвестициите си. Всеки европейски предприемач разбира какво изисква това, когато ракети удрят инфраструктурата, а служителите биват призовавани на военна служба. Украински предприемачи, вашата издръжливост заслужава уважението на цяла Европа. Вие удържате страната си, а заедно с нея и част от сигурността на Европа, и не бива да го правите сами.

Gen Z regelt обяви, че ще участва в нови протести около три седмици след октомврийските демонстрации. Тогава ще стане ясно дали Европа се е научила да различава истинската тревога, уличното насилие и чуждото подстрекателство. Ако не се научи, сметката отново ще платят онези, които всяка сутрин вдигат ролетната щора на собствения си магазин.

Източници

• Министерство на външните работи на Франция: Iran – Convocation de l’ambassadeur de la République islamique d’Iran (7.10.2026 г.) — Привикване на иранския посланик заради дезинформация за ученическото движение
• Alliance4Europe: EU Unrest Report – How France’s October 2026 protests were manipulated, then retold abroad (10/2026) — Данни за мрежите Pravda и Doppelgänger, извод за вътрешния произход на протестите
• Euronews: No evidence foreign powers sparked Europe’s riots, but they exploited them (21.10.2026 г.) — Изявления на Macron, на Комисията и на италианския министър на отбраната
• Il Sole 24 Ore / Financial Times: EU investigates pro-Russian disinformation linked to street protests (21.10.2026 г.) — Проверка на регулаторите на ЕС, подозрения към Русия, Иран и Алжир
• Euronews (на немски): Gen-Z-Proteste in Berlin – Radikale Gruppen übernehmen (31.10.2026 г.) — Шествието в Берлин, броят на участниците и оценката на администрацията по вътрешните работи
• Stuttgarter Nachrichten: Bilanz einer Krawallnacht (1.11.2026 г.) — 27 леко ранени полицаи в Берлин, нови протести след три седмици
• dpa-AFX / ARIVA: Krawalle nach Jugend-Demos (1.11.2026 г.) — Брой участници, задържаните във Франкфурт и над 250 задържани в цялата страна
• Euronews: Wages vs prices – the economic pressures behind Europe’s protests (19.10.2026 г.) — Икономическите причини зад протестите
• IamExpat: Shops in The Hague board up ahead of Gen Z protest on Saturday (30.10.2026 г.) — Защитата на магазините в Хага и призивите в групи за съобщения
• NL Times: Interior minister: alarming messages about Gen Z riots in Dutch cities this weekend (30.10.2026 г.) — Коментар на VNO-NCW и MKB-Nederland, призивите в групи за съобщения
• ZDFheute: Krawalle und Plünderungen überschatten “Gen Z regelt” (1.11.2026 г.) — Събитията във Франкфурт, Кьолн и Берлин, коментари на властите
• Münchner Merkur / leinetal24: Verfassungsschutz warnt vor Linksextremisten (28.10.2026 г.) — Предварителното предупреждение на Федералната служба за защита на конституцията
• France 24: Yellow vests throw their weight behind mounting student protests (17.10.2026 г.) — Събитията от 17 октомври във Франция, кметството в Лимож и задържанията
• Euronews: Protests sweep across Europe (24.10.2026 г.) — Задържаните в Италия и непълнолетните
• AmCham Ukraine: 92% operational, 87% investing – business confidence in Ukraine remains strong amid Russia’s war (23.6.2026 г.) — Проучване на AmCham Ukraine и Citi сред фирмите членки: работоспособност и инвестиционни намерения по време на войната