Изкуствен интелект: първи ERC грант за България

Учен, напуснал Google и Microsoft, печели първия за България грант от Европейския научноизследователски съвет и изследва алгоритми, приложими от мозъчните мрежи до градския трафик.

Да напуснеш Google и Microsoft и да се върнеш в България — звучи почти като обратен сюжет на класическата история за бягството на мозъци. Но точно това направи д-р Бернхарт Хойплер, учен в Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT). Наградата му е първият за България грант от Европейския научноизследователски съвет (ERC) в областта на инженерните и природните науки — на стойност 2,5 милиона евро. Историята му е добра новина не само за науката, но и за всеки, който вярва, че България може да бъде нещо повече от евтина работна ръка за чужди офиси.

В разговор с журналистката Нели Тодорова д-р Хойплер и научният директор на INSAIT проф. Мартин Вечев обясняват защо точно сега България влиза в тази категория на европейската наука — и какво означава това отвъд самата новина за парите.

Какво всъщност е ERC грант и защо е толкова труден за получаване?

Европейският научноизследователски съвет раздава едни от най-престижните научни грантове в Европейския съюз. Конкуренцията е огромна — кандидатстват водещи учени от целия континент, а процентът на одобрените проекти е нисък. Затова фактът, че грант в тази категория за пръв път отива в България, е повод за внимание, а не просто поредната новина за пари.

За контекст: грантовете на ERC не финансират прилагане на готови продукти, а фундаментални изследвания — работа, чийто резултат не е гарантиран предварително. Точно тази свобода да се поема риск е онова, което прави финансирането ценно за учени като д-р Хойплер.

От Google и Microsoft обратно в България — защо?

Д-р Хойплер е работил в два от най-големите технологични гиганти в света, преди да избере INSAIT. Решението му не е носталгия, а пресметнат залог: в утвърден научен център като Google изследователят е един от хиляди; в институт, който тепърва се изгражда, приносът на един учен може да оформи посоката на цели екипи и теми за години напред.

Това е и посланието на INSAIT към световната научна общност. България предлага нещо, което Силициевата долина не може да предложи лесно: възможността да градиш институция от нулата, а не само да се присъединиш към нея.

Алгоритми, които свързват мозъка и градския трафик

Изследването на д-р Хойплер е насочено към нови алгоритми за управление на сложни мрежи. Звучи абстрактно, но приложенията са съвсем конкретни: от начина, по който невроните в човешкия мозък обработват информация, до начина, по който градският транспорт се задръства в пиковите часове.

Учени от този тип внимателно избягват преждевременни обещания — наука за алгоритми не носи готови лекарства или решения утре. Но принципите, които разкрива, могат по-късно да залегнат в инструменти, които лекари, инженери и урбанисти използват, за да разбират по-добре как се движи информация, хора или сигнали през сложна система.

Красотата на добрия изследователски проблем

Д-р Хойплер описва собствената си работа през призмата на интуицията и естетиката на задачата, не само през практическата полза. Добрите изследователски проблеми имат собствена красота — усещане, което малко хора извън науката разпознават, но което движи учените напред много по-силно от самото финансиране.

INSAIT — българският модел за световен научен център

Институтът е основан от проф. Мартин Вечев, който е и научен директор на INSAIT. Амбицията зад проекта е ясна: да се изгради център, който се мери по модела на водещите световни научноизследователски институти — не копие на чужд модел, а българска версия на него, изградена с местни хора и международен обхват.

INSAIT е институт, посветен на компютърните науки и изкуствен интелект, а грантът на д-р Хойплер показва, че България вече има думата в тази област на световна карта. Грантът е и доказателство, че моделът работи: той привлича учени с опит в най-конкурентната среда в света и им дава причина да останат.

Защо инвестицията в наука е добра новина за българските предприемачи?

За собственика на малка или средна фирма новина за научен грант може да звучи далечна. Но връзката е по-пряка, отколкото изглежда. Всеки институт като INSAIT е магнит за таланти, а тези таланти рано или късно подхранват местната технологична екосистема — като основатели, консултанти или партньори на бизнеса.

Българските компании вече използват технологии, родени от подобни изследвания, без винаги да го осъзнават. Автоматизацията в бизнеса вече не е лукс — тя е все по-достъпна именно заради напредъка в алгоритмите и изчислителната мощ, над които работят учени като д-р Хойплер.

Същото важи и за сигурността: колкото повече фирми вграждат изкуствен интелект в ежедневната си работа, толкова по-важно става да го правят отговорно. Затова темата за сигурността на изкуствения интелект за растящия бизнес няма да изчезне — тя ще става все по-актуална с всеки нов научен пробив.

Самият грант е и напомняне, че европейското финансиране не е абстракция. По същия начин, по който бизнес за рециклиране на матраци получи 680 000 евро европейско финансиране за да разшири дейността си, науката показва, че средства от ЕС достигат до реални проекти в България — стига идеята да е достатъчно силна и добре защитена пред комисията.

Историята на д-р Хойплер напомня и на по-познати бизнес разкази от българската предприемаческа сцена — например семейния бизнес Hotfarm, тръгнал от хоби и стигнал до рафтовете на Kaufland и OMV: и в науката, и в бизнеса значимите резултати идват от хора, които приемат риска да градят нещо от нулата, вместо да чакат готова инфраструктура.

Какво може да научи българският бизнес от тази история?

Първата поука е проста: световна наука може да се случва и в България, не само в Силициевата долина или Кеймбридж. INSAIT доказва, че с правилния модел и достатъчно амбиция, страната може да привлича учени от най-високо ниво.

Втората поука е за самите предприемачи. Инвестицията в наука не е разход, а двигател на бъдещия просперитет — и колкото повече фирми разбират технологиите, произлезли от подобни изследвания, толкова по-конкурентни стават.

Третата поука е практична: европейското финансиране — било то ERC грант за учен или подкрепа за малък производствен бизнес — е реален инструмент, не бюрократична фантазия. Въпросът не е дали средствата съществуват, а дали българските проекти са достатъчно добре подготвени, за да ги получат.

За малкия и средния бизнес това означава едно: бъдещето вече не се пише единствено в чужди лаборатории. Част от него се пише и тук, у нас — въпросът е кой ще се включи навреме.

България предлага нещо, което Силициевата долина не може да предложи лесно: възможността да градиш институция от нулата, а не само да се присъединиш към нея.

Инвестицията в наука не е разход, а двигател на бъдещия просперитет — и колкото повече фирми разбират технологиите, произлезли от подобни изследвания, толкова по-конкурентни стават.

▶

Източници

• България в „Шампионската лига“ на науката! 2,5 млн. евро за изследвания — NOVA Official — Интервю на Нели Тодорова с д-р Бернхарт Хойплер (учен в INSAIT) и проф. Мартин Вечев (научен директор и основател на INSAIT)