Откъде идва растежът на България? Пазар, публичен сектор и дълг в сравнение с ЕС

Ръстът на БВП винаги звучи като добра новина. Самият темп на растеж обаче не казва откъде идва растежът. Създават ли го предприятия, които продават стоки и услуги на пазара, или публични услуги, чиято стойност в националните сметки се изчислява по разходите за тяхното производство? И каква част от растежа е финансирана с дълг? За България въпросът има особена тежест. Страната е с най-ниска стойност на един час труд в ЕС, но и с един от най-бързите ръстове на производителността след 2019 г. Прегледах най-новите данни на Евростат за всички 27 държави членки на ЕС. Фокусът ми е върху България, която сравнявам с три съседни и сходни икономики: Румъния, Гърция и Хърватия. Задавам два въпроса: колко добавена стойност създава един отработен час и дали растежът в периода 2019–2025 г. е растеж на пазарния сектор или разширяване на публичния.

За какво става дума

Когато сравняваме производителността между държави, смятам, че най-честният единичен показател е брутната добавена стойност на отработен час. Добавената стойност е стойността на продукцията минус закупените междинни ресурси. Отработените часове отчитат непълното работно време и отпуските, така че сравнението не се изкривява, както става, когато броим само заетите. Изчислих показателя за всяка държава и икономическа дейност в текущи цени в евро, както и в стандарти на покупателната способност (СПС, на английски PPS, purchasing power standard). СПС е изкуствена валута, която неутрализира разликите в ценовите равнища. Сумата в евро показва колко струва един час труд на международните пазари. Сумата в СПС показва какво може да се купи с него у дома.

Вторият въпрос засяга публичния сектор и тук е нужна предпазливост, защото статистиките не навсякъде измерват едно и също нещо. Най-точният показател е секторът „Държавно управление“ (S13): централно управление, местни власти и социалноосигурителни фондове. В данните на Евростат делът на S13 в заетостта е наличен само за 8 държави членки, а България е сред тях. Затова мога да използвам и двата показателя и да ги държа отделно. Вторият показател е групата дейности O–Q: държавно управление и отбрана, образование, здравеопазване и социална работа. Това е приближение на публичния сектор, а не самият публичен сектор. Групата O–Q включва и частни производители, например частни болници, частни училища и детски градини или частни доставчици на социални услуги. И обратно, публични организации работят и в други дейности.

Какво показват данните

Стойността на един час: България на последно място в ЕС

В България един отработен час създаде през 2025 г. средно 17,4 евро добавена стойност (предварителни данни). Средното за ЕС-27 беше 47,8 евро. Така България е с 63,5 процента под средното и се нарежда на място 27 от 27, последна в Съюза. Все пак напредъкът е голям: през 2015 г. сумата в текущи цени беше едва 7,0 евро. В Румъния часът донесе 22,6 евро, в Хърватия 22,7 евро, а в Гърция 20,7 евро (и трите предварителни). Начело бяха Ирландия (124,3 евро) и Люксембург (108,9 евро, предварителни данни). Ирландската стойност е раздута от правата върху интелектуална собственост и печалбите на мултинационални групи и сама по себе си не описва производителността на труда в Ирландия.

В стандарти на покупателната способност картината се променя осезаемо. С 27,4 СПС на час България е с 42,8 процента под средното за ЕС и заема място 26, т.е. изпреварва една държава. Ниските цени в страната обясняват голяма част от разликата в евро. Гърция с 25,0 СПС на час е последна по този показател. Румъния обаче достига 36,6 СПС, а Хърватия 30,7 СПС, така че и в паритет на покупателната способност България остава под двете си балкански съседки.

Фигура 1. Брутна добавена стойност на отработен час, евро, текущи цени, 2025 г. p = предварителни данни. Източник: Евростат, nama_10_a10 и nama_10_a10_e, собствени изчисления.

В пазарния сектор картината е малко по-добра. Тук определям пазарния сектор като дейностите B–N без операциите с недвижими имоти (L). В българския пазарен сектор часът донесе 18,3 евро (предварителни данни), т.е. повече от средното за цялата икономика. В СПС пазарният сектор достига 28,8 единици на час и се нарежда на място 26 в ЕС. В Румъния пазарният час донесе 23,9 евро, в Хърватия 22,3 евро, а средното за ЕС беше 46,6 евро. Операциите с недвижими имоти се изключват, защото добавената им стойност включва условния наем на обитаваните от собствениците жилища, който изкуствено надува стойността на час.

Таблица 1 обобщава стойността на един час за България, сравняваните държави и ЕС-27: сумата в евро и в СПС, стойността в пазарния сектор, отклонението от средното за ЕС и равнището от 2015 г. за сравнение.

Държава	€/час 2025	СПС/час 2025	Пазарен сектор €/час	Отклонение от ЕС-27, % (€/час)	€/час 2015
България	17,4 p	27,4 p	18,3 p	−63,5 p	7,0
Румъния	22,6 p	36,6 p	23,9 p	−52,8 p	9,2
Гърция	20,7 p	25,0 p	18,2 p	−56,7 p	17,5
Хърватия	22,7 p	30,7 p	22,3 p	−52,5 p	12,2
ЕС-27	47,8	47,8	46,6	–	33,9

Картата показва същия показател за целия ЕС. Поясът с най-скъпия час се простира от Ирландия през Бенелюкс и Германия до северните страни и Австрия. България е в югоизточния пояс на Съюза, където стойността на часа в евро често е под половината от най-високите стойности, въпреки че разликата се стопява в паритет на покупателната способност.

Карта 1. Брутна добавена стойност на отработен час, евро, текущи цени, 2025 г. p = предварителни данни. Източник: Евростат, nama_10_a10 и nama_10_a10_e, собствени изчисления.

Икономическите дейности в България

Зад българската средна стойност се крият големи разлики между дейностите. Таблица 2 сравнява добавената стойност на час по икономически дейности в България, в сравняваните държави и в ЕС-27.

Икономическа дейност	България	Румъния	Гърция	Хърватия	ЕС-27
Селско, горско и рибно стопанство	4,4 p	4,6 p	8,2 p	17,2 p	19,8
Промишленост и енергетика	18,1 p	20,8 p	32,5 p	18,7 p	57,7
в т.ч. преработваща промишленост	13,9 p	19,1 p	26,1 p	18,7 p	53,5
Строителство	14,5 p	25,5 p	12,0 p	23,4 p	35,1
Търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство	14,6 p	17,2 p	13,0 p	20,3 p	36,2
Създаване и разпространение на информация, далекосъобщения	34,8 p	68,1 p	31,1 p	29,4 p	72,1
Финансови и застрахователни дейности	54,5 p	69,0 p	67,6 p	47,4 p	94,3
Професионални и административни дейности	16,6 p	37,9 p	14,5 p	25,6 p	43,9
Държавно управление, образование, здравеопазване и социална работа	17,0 p	20,9 p	20,3 p	17,9 p	41,1
Култура, спорт, развлечения и други услуги	8,5 p	22,5 p	15,3 p	18,1 p	26,6
Цялата икономика	17,4 p	22,6 p	20,7 p	22,7 p	47,8

Данните показват една особеност на българската икономика. Преработващата промишленост заема 15,9 процента от всички отработени часове, но създава само 12,7 процента от добавената стойност. Индексът ѝ, при който средното за цялата икономика е 100, е 80, т.е. под средното за страната. Това подсказва, че голяма част от българската индустрия все още работи в звена с ниска добавена стойност, например като подизпълнител. Сравнена с всички държави в ЕС, българската преработваща промишленост е на място 27 по стойност на час. Истинската звезда е секторът на информацията и комуникациите: с индекс 199 и 34,8 евро на час той създава 8,5 процента от добавената стойност с едва 4,3 процента от часовете. Селското стопанство обаче все още поглъща 11,3 процента от часовете при индекс 25. На групата O–Q се падат 18,3 процента от отработените часове и 17,8 процента от добавената стойност, с индекс 98. Това не означава, че публичните услуги са почти толкова „производителни“, колкото средното за икономиката. В националните сметки стойността на една публична услуга се изчислява по разходите за нея, главно заплати и амортизация. Тъй като услугата не се продава на пазарна цена, индексът не може да покаже дали реалната ѝ стойност е по-голяма или по-малка.

Колко голям е публичният сектор?

В дейностите O–Q през 2025 г. в България работеха 17,9 процента от заетите (предварителни данни), а през 2015 г. делът беше 15,8 процента. Страната е на място 26 в ЕС, далеч под средното за ЕС от 24,4 процента. Групата O–Q включва и частни производители, така че това не е делът на държавното управление. За България обаче имаме и истинския показател: секторът „Държавно управление“ (S13) е осигурявал 16,8 процента от заетостта през 2024 г. Двете стойности са близки, но измерват различни неща и не бива да се смесват. От сравняваните държави делът на S13 е наличен само за Румъния, където той е 17,4 процента (2023 г.). Делът на O–Q в Румъния е 14,7 процента (предварителни данни), най-ниският в ЕС. За Гърция и Хърватия делът на S13 липсва в данните, затова не правя сравнение. При тях може да се сравни само приближението O–Q.

Фигура 2. Дял на дейностите O–Q в заетостта, %, 2025 г. Приближение на публичния сектор, което включва и частни производители. Източник: Евростат, nama_10_a10_e, собствени изчисления.

Друг начин да се оцени размерът на публичния сектор е чрез разходите за заплати. Компенсациите на наетите, изплатени от държавното управление, съставляваха в България 27,1 процента от всички компенсации на наети лица в икономиката (предварителни данни). Това е място 8 в ЕС. Средното за ЕС беше 21,5 процента. Тук е едно от интересните наблюдения. По брой хора публичният сектор в България е малък, но по дял в разходите за заплати е над средното за ЕС. Едно възможно обяснение, което тези данни не доказват, е, че заплатите в част от частния сектор са ниски или се изплащат частично извън официалните ведомости, така че официалната ведомост на държавата тежи повече.

Таблица 3 поставя двата показателя един до друг. Първите две колони показват дела на O–Q в заетостта през 2015 и 2025 г., третата – дела на S13 в заетостта (за България от 2024 г., за Румъния от 2023 г.), а последната – дела на S13 в компенсациите на наетите. За Гърция, Хърватия и ЕС-27 Евростат не публикува дял на S13 в заетостта, затова в тази колона стои „няма данни“. Празнината съзнателно не е запълнена с данните за O–Q, защото това би смесило два различни показателя.

Държава	O–Q, % от заетостта 2015	O–Q, % от заетостта 2025	S13, % от заетостта	S13, % от компенсациите на наетите 2025
България	15,8	17,9 p	16,8	27,1 p
Румъния	13,6	14,7 p	17,4	27,4 p
Гърция	22,6	20,7 p	няма данни	28,1 p
Хърватия	21,2	22,7 p	няма данни	27,5 p
ЕС-27	23,7	24,4	няма данни	21,5

Откъде дойде растежът след 2019 г.

Това е най-важният резултат в статията. Брутната добавена стойност на България нарасна в постоянни цени от 2019 до 2025 г. със 17,9 процента, при почти непроменени отработени часове (+1,3 процента). Обемът на пазарния сектор се увеличи с 18,1 процента, а часовете в него само с 2,3 процента, така че производителността на час в пазарния сектор нарасна с 15,4 процента. Обемът на групата O–Q се увеличи още по-бързо, с 27,9 процента, при ръст на часовете с 13,3 процента. Ако разложим растежа на приноси, пазарният сектор е дал 11,89 процентни пункта, групата O–Q 4,06 пункта, а останалите дейности (A, L и R–U) 1,10 пункта. Всички данни в този абзац са предварителни.

Фигура 3. Обем на брутната добавена стойност през 2025 г. (2019 = 100), пазарен сектор B–N без L и O–Q, верижен индекс на обема. p = предварителни данни. Източник: Евростат, nama_10_a10 (CP_MNAC, PYP_MNAC), собствени изчисления.

Данните за БВП сочат в същата посока. Реалният БВП на България нарасна от 2019 до 2025 г. със 17,8 процента (предварителни данни), повече от средното за ЕС от 7,4 процента.

Карта 2. Промяна на обема на брутния вътрешен продукт 2019–2025 г., %, верижни обеми. p = предварителни данни. Източник: Евростат, nama_10_gdp, собствени изчисления.

На картата България, със 17,8 процента, е в горната част на ЕС и расте значително по-бързо от средното за ЕС-27 (7,4 процента). Още по-бързо растяха Хърватия с 23,4 процента и Полша с 18,5 процента. Начело са Ирландия, Малта и Кипър, където данните са повлияни от мултинационални групи и от чувствителността на малката икономика. Най-бавно растяха Германия (0,8 процента) и Финландия (1,3 процента). Румъния (12,1 процента) и Гърция (10,8 процента) също изпревариха средното за ЕС, но изостанаха от България. Югоизточна Европа като цяло догонва от по-ниска база, а това засяга пряко всяко българско предприятие с клиенти в съседните страни.

Таблица 4 разлага растежа на съставни части. Първата колона е промяната на БВП, следващите две показват колко се е променил обемът на пазарния сектор и на групата O–Q, а последните три – колко процентни пункта е добавила всяка група към растежа на брутната добавена стойност.

Държава	БВП, промяна %	Добавена стойност на пазарния сектор, промяна %	Добавена стойност на O–Q, промяна %	Принос на пазарния сектор, п.п.	Принос на O–Q, п.п.	Принос на другите дейности, п.п.
България	17,8 p	18,1 p	27,9 p	11,89 p	4,06 p	1,10 p
Румъния	12,1 p	12,9 p	−7,5 p	8,63 p	−0,95 p	1,73 p
Гърция	10,8 p	14,2 p	3,9 p	8,37 p	0,76 p	0,23 p
Хърватия	23,4 p	28,8 p	17,3 p	17,91 p	2,88 p	2,07 p
ЕС-27	7,4	8,0	8,2	5,32	1,55	1,28

Българският растеж се различава от гръцкия по един важен начин. В Гърция растежът дойде предимно от повече отработени часове. В България часовете почти не се промениха, а растежът дойде от по-висока стойност на всеки час. В по-дълъг хоризонт, от 2015 до 2025 г., производителността на час в българския пазарен сектор нарасна с 24,3 процента, а в цялата икономика с 30,4 процента (предварителни данни). Това е класическо догонване: страна с ниско начално равнище, която внася технологии и капитал и прехвърля работна сила от нископроизводителни към по-производителни дейности.

Дълг, разходи и отбрана

Съотношението на държавния дълг към БВП в България се повиши от 20,1 процента през 2019 г. на 29,9 процента през 2025 г., т.е. с 9,8 процентни пункта. Въпреки това България остава сред държавите с най-нисък дълг в ЕС, на място 24. В евро дългът нарасна за периода 2019–2025 г. с около 22 324 милиона евро, докато номиналният БВП нарасна с 54 824 милиона евро (предварителни данни). На всяко евро ръст на номиналния БВП са се паднали 0,41 евро нов дълг. Средното за ЕС-27 беше 0,94.

Фигура 4. Консолидиран брутен дълг на сектора „Държавно управление“ (по процедурата при прекомерен дефицит), % от БВП, 2019 и 2025 г. Източник: Евростат, gov_10dd_edpt1.

Посоката обаче е ясна и заслужава внимание. През 2019 г. бюджетът на България беше на излишък от 2,2 процента от БВП. През 2024 г. салдото беше дефицит от 3,0 процента, а през 2025 г. дефицит от 3,5 процента. Общите разходи на държавното управление се увеличиха от 36,5 процента от БВП през 2019 г. на 41,7 процента през 2025 г., което все още е място 23 в ЕС. Правителственото потребление нарасна от 16,8 процента на 20,8 процента от БВП (последната стойност е предварителна). С други думи, след 2019 г. публичният сектор в България се разширява по-бързо от икономиката, макар и от ниска база. Сред сравняваните държави Румъния имаше през 2025 г. дефицит от 7,9 процента от БВП, а Гърция, въпреки най-високия дълг в групата, имаше излишък от 1,7 процента.

Отбранителните разходи на държавното управление (класификация COFOG, GF02) се повишиха в България от 1,2 процента от БВП през 2019 г. на 1,3 процента през 2024 г., което е място 19 в ЕС. През 2023 г. те бяха 1,5 процента. В евро разходите нараснаха от 730 на 1 344 милиона, т.е. с 84 процента. Инвестициите в дълготрайни активи за отбрана се увеличиха от 115 на 125 милиона евро. Тук има методологичен нюанс: оръжейните системи се отчитат в националните сметки като инвестиция едва в момента на доставката. Освен това, тъй като повечето се купуват от чужбина, те се изваждат от БВП като внос, и в БВП остава само местната добавена стойност. Показателят COFOG не съвпада с определението на НАТО за разходи за отбрана, което е по-широко.

Таблица 5 събира основните показатели за публичните финанси: дълга през 2019 и 2025 г. и промяната му, общите разходи на държавното управление и разходите за отбрана, всичко като процент от БВП.

Държава	Дълг 2019	Дълг 2025	Промяна на дълга 2019–2025, п.п.	Публични разходи 2025	Разходи за отбрана 2024
България	20,1	29,9	9,8	41,7	1,3
Румъния	35,2	59,3	24,1	43,3	1,6
Гърция	183,2	146,1	−37,1	48,3	2,2
Хърватия	70,9	56,3	−14,6	50,1	1,5
ЕС-27	77,5	81,7	4,2	49,5	1,5

Какво означава това

Първо фактите, после тълкуването

Фактите са следните. Стойността на един час труд в България е най-ниската в ЕС в евро, но за десет години се е повече от удвоила в текущи цени. Растежът след 2019 г. е дошъл почти изцяло от по-висока производителност, а не от повече часове. Пазарният сектор е дал най-големия принос към растежа, но публичните услуги, измерени чрез приближението O–Q, са растели по-бързо в проценти. Дългът остава нисък, но бюджетът премина от излишък към дефицит, а разходите и правителственото потребление се увеличиха като дял от БВП.

Моето тълкуване е, че българският растеж в периода 2019–2025 г. е бил предимно пазарен по обем на приноса, но балансът между пазарния и публичния сектор се е изместил към публичния. Това не е непременно проблем. Стартовата база на публичния сектор беше ниска, а по-високите заплати в образованието и здравеопазването може да са отговор на недостиг на кадри и емиграция. Но дефицитите от 3,0 и 3,5 процента от БВП през последните две години означава, че ниският дълг вече не е гарантиран сам по себе си.

Балканското огледало

Сравнението със съседите е поучително. Румъния показва какво се случва, когато публичните разходи растат по-бързо от приходите: съотношението на дълга се повиши с 24,1 процентни пункта, а дефицитът е най-големият в групата. Хърватия показва обратното: силен растеж на пазарния сектор, с 19,3 процента по-висока производителност на час в него (предварителни данни), и намаляващ дълг. Гърция е по-бедна от България в СПС на час, но има бюджетен излишък и бързо свиващ се дълг. Нито една от трите не е пряк модел за България, но заедно очертават двата пътя: растеж, финансиран с дълг, или растеж, при който дългът се свива.

Къде тълкуването може да отиде твърде далеч

Подлагам на критика и собственото си заключение. Първата уговорка засяга измерването. Обемът на публичните услуги се измерва главно чрез вложените ресурси, затова ръстът на O–Q с 27,9 процента до голяма степен отразява повече наети и по-високи реални разходи, а не непременно по-добро качество на услугите. Производителността на час в O–Q нарасна с 12,9 процента, което е по-скоро артефакт на метода, отколкото доказателство за ефективност. Втората уговорка засяга периода. В него попадат пандемията, енергийната криза, високата инфлация и средствата от Механизма за възстановяване и устойчивост, чийто ефект тези данни не отделят. Изборът на базова година влияе на резултата. Третата уговорка засяга метода на изчисление. Разлагането на растежа на приноси е адитивно приближение, затова приносите не се събират точно до общия растеж. Четвъртата уговорка е, че статистическата връзка не доказва причинност. Данните не казват дали разширяването на публичния сектор е подпомогнало, или е спъвало пазарния. И двете обяснения пасват на едни и същи числа.

Какво означава това за предприемача

Накрая превеждам числата на езика на българския предприемач. Във всяка точка разделям факта от данните и моето тълкуване.

1. Вътрешният пазар расте чрез производителност

Факт: обемът на българския пазарен сектор беше през 2025 г. с 18,1 процента по-голям, отколкото през 2019 г., а отработените часове в него се увеличиха само с 2,3 процента. Производителността на час в пазарния сектор нарасна с 15,4 процента (предварителни данни).

Тълкуване: вътрешният пазар не расте, защото работят повече хора, а защото всеки час носи повече. За предприемача това означава, че клиентите имат повече покупателна способност, но и че работната ръка остава оскъдна. Растежът ще отиде при онези, които могат да увеличат оборота си, без да наемат пропорционално повече хора.

2. Публичният клиент: голям ръст, но бюджетът се затяга

Факт: обемът на групата O–Q в България нарасна от 2019 до 2025 г. с 27,9 процента. Дългът на държавното управление беше 29,9 процента от БВП през 2025 г., а бюджетният дефицит 3,5 процента.

Тълкуване: образованието, здравеопазването и администрацията са разширили дейността си, така че обществените поръчки са значим пазар. Ниският дълг дава на държавата повече свобода, отколкото на повечето държави в ЕС. Дефицитите обаче означават, че разходите могат да бъдат преразгледани, затова не бих разчитал единствено на публичен клиент.

3. Евтиният час е предимство, но не и стратегия

Факт: един отработен час в България създаде средно 17,4 евро добавена стойност и 27,4 СПС в паритет на покупателната способност. В преработващата промишленост часът донесе 13,9 евро, а в информацията и комуникациите 34,8 евро.

Тълкуване: ниската цена на труда в евро прави българските услуги и стоки конкурентни на европейския пазар. Разликата между дейностите обаче показва, че най-голямата стойност се създава там, където продуктът е труден за копиране. Заплатите растат с догонването, затова конкуренцията само с цена има срок на годност.

4. Пазари, които растат наблизо

Факт: от 2019 до 2025 г. пазарният сектор нарасна в Хърватия с 28,8 процента, в Гърция с 14,2 процента и в Румъния с 12,9 процента (предварителни данни). В ЕС-27 ръстът беше 8,0 процента.

Тълкуване: и трите съседни икономики са растели по-бързо от средното за ЕС. За българско предприятие те са близки пазари с позната бизнес култура и кратки логистични вериги. Хърватия е особено интересна заради туризма и строителството, а Румъния заради размера на пазара си.

5. Изчислете собствената си стойност на час

Същия показател можете да изчислите за собственото си предприятие. Извадете от оборота закупените стоки и услуги и разделете разликата на всички отработени часове, включително вашите собствени. Сравнете резултата със стойността на вашата дейност в таблица 2. Ако сте под нея, проверете дали причината е в цените, в организацията на работата или в избора на клиенти. Ако сте над нея, помислете как да запазите предимството си, когато заплатите в страната растат.

Нищо от казаното дотук не е инвестиционен или бизнес съвет. Целта е обща картина, с която можете да съпоставите собствените си решения.

Какво следва

През следващите години България ще трябва да отговори на въпрос, който темпът на растеж на БВП не разкрива. Догонващият растеж на производителността е впечатляващ, но работната сила намалява заради застаряването и емиграцията, така че растежът не може да дойде от повече часове. Той трябва да дойде от още по-висока стойност на час: от преработваща промишленост, която се изкачва по веригата на добавената стойност, и от информационния сектор, който вече показва какво е възможно. Същевременно публичните финанси ще трябва да намерят баланс между по-високите заплати и разходи за отбрана и запазването на ниския дълг, който дълго време беше едно от основните предимства на страната. Въпросът, който си задавам за България, е дали догонването ще продължи и когато лесните печалби от прехвърлянето на работна сила към по-производителни дейности се изчерпят.

Източници

• Евростат: Gross value added and income by A*10 industry breakdowns (nama_10_a10), актуализирано на 9 октомври 2026 г.




• Евростат: Employment by A*10 industry breakdowns (nama_10_a10_e), актуализирано на 9 октомври 2026 г.




• Евростат: GDP and main components (nama_10_gdp), актуализирано на 9 октомври 2026 г.




• Евростат: Government deficit/surplus, debt and associated data (gov_10dd_edpt1), актуализирано на 22 април 2026 г.




• Евростат: Government revenue, expenditure and main aggregates (gov_10a_main), актуализирано на 21 юли 2026 г.




• Евростат: General government expenditure by function, COFOG (gov_10a_exp), актуализирано на 16 септември 2026 г.




• Евростат: Employment in general government (gov_10a_emp), актуализирано на 21 юли 2026 г.