OMX Helsinki — S&P 500 — DAX — NASDAQ 100 — STOXX 600 — EUR/USD — EUR/SEK — BTC/USD — ETH/USD — Euribor за 3 месеца — Euribor за 12 месеца —

AI Act и правната уредба на изкуствения интелект — за европейските компании започва практическият изпит по отговорно използване на ИИ

AI Act не е далечно бъдеще — прилагането му вече тече. Регламентът разделя системите с ИИ по степен на риска: колкото по-голям е рискът за хората, толкова по-строги са изискванията. Изкуственият интелект може да се използва смело, но не и небрежно.

Проверено

1. Въведение: от Дивия запад на изкуствения интелект към епохата на правилата

Изкуственият интелект се разви по-бързо, отколкото много организации успяха да изградят правила за него. Първо дойде въодушевлението. Чатботове, генератори на изображения, автоматични резюмета, инструменти за подбор на персонал, ботове за обслужване на клиенти и помощници при вземането на решения нахлуха стремително в работното ежедневие.

После дойде следващият въпрос: кой носи отговорност, когато изкуственият интелект сгреши?

Когато една система с ИИ дискриминира при подбор на персонал, взема погрешно кредитно решение, разпознава погрешно човек на кадър от камера или създава подвеждащо съдържание, въпросът вече не е само технологичен. Става дума за хора, за права, за пари, за сигурност и за доверие.

Именно на тази потребност отговаря Регламентът на ЕС за изкуствения интелект, известен като AI Act. Той е първата в света всеобхватна, хоризонтална правна рамка за изкуствения интелект. Целта му е проста, но амбициозна: ИИ може да се разработва и използва, но това трябва да става безопасно, прозрачно и при зачитане на основните права на хората.

Страницата на Европейската комисия за AI Act посочва, че AI Act влезе в сила на 1.8.2024 и се прилага поетапно: правилата за забранените практики и грамотността в областта на ИИ започнаха да се прилагат на 2.2.2025, задълженията за моделите с общо предназначение — на 2.8.2025, а задълженията за прозрачност и надзорът от органите — на 2.8.2026. Регламент (ЕС) 2026/1744 отложи задълженията за високорисковите системи: случаите на употреба по приложение III — до 2.12.2027, а продуктите по приложение I — до 2.8.2028.[1][12]

Следователно AI Act вече не е далечно бъдеще. Прилагането му вече тече.

2. Какво представлява AI Act?

AI Act, или Регламентът на ЕС за изкуствения интелект, урежда разработването, пускането на пазара и използването на системи с ИИ на територията на Съюза.

Регламентът не се отнася само до един отрасъл. Той обхваща използването на ИИ в най-различни области: сферата на труда, образованието, финансите, публичните услуги, здравеопазването, сигурността, инфраструктурата и потребителските услуги.

Важно е да се разбере, че AI Act не забранява изкуствения интелект. Той също така не обявява целия ИИ за опасен. Логиката му е основана на риска:

  • минимален риск → малко или никакви специални задължения
  • риск, свързан с прозрачността → потребителят трябва да бъде информиран, че се използва ИИ
  • висок риск → строги изисквания
  • неприемлив риск → използването е забранено

Именно това прави AI Act интересен. Той не се опитва да урежда изкуствения интелект като едно недиференцирано цяло, а пита: за какво се използва ИИ и какви последици може да има това използване?

Една и съща технология може да бъде безобидна в един случай и много рискована в друг. Изкуствен интелект, който предлага заглавия за блог, не е същото като изкуствен интелект, който преценява пригодността на кандидат за работа или неговата кредитоспособност.

3. Защо ЕС поиска собствен регламент за изкуствения интелект?

Регулирането на изкуствения интелект преследва две големи цели, които може да изглеждат противоречиви, но не е задължително да са такива.

Първата е иновацията. Европа иска изкуственият интелект да се разработва и използва. Компаниите се нуждаят от нови инструменти, публичният сектор — от по-добри услуги, а гражданите — от полезни приложения.

Втората е доверието. Ако хората не се доверяват на изкуствения интелект, те няма да искат да го използват. Ако компаниите не познават правилата, те могат или да поемат прекалено големи рискове, или да се откажат от полезни решения.

Страницата на Европейската комисия за политиката в областта на изкуствения интелект описва подхода на ЕС с две понятия: excellence and trust — върхови постижения и доверие. ЕС иска да укрепи конкурентоспособността и технологичната си независимост, като същевременно гарантира, че изкуственият интелект е ориентиран към човека и заслужава доверие.↗[2]

Тук е политическата същност на AI Act. Европа се опитва да изгради пазар, на който изкуственият интелект заслужава доверие. Това не е само правна цел, а и бизнес цел. Доверието може да бъде конкурентно предимство.

4. Подходът, основан на риска: сърцевината на AI Act

Най-важната идея в AI Act е подходът, основан на риска. Не всички системи с ИИ се третират еднакво. Задълженията зависят от това колко голям е рискът, който системата може да създаде за хората, за обществото или за основните права.

Опростено казано, AI Act разделя използването на изкуствен интелект на четири категории:

4.1 Неприемлив риск

Определени практики в областта на ИИ са забранени изцяло, тъй като се смятат за несъвместими с ценностите и основните права на ЕС.

4.2 Висок риск

Изкуственият интелект може да се използва, но само при спазване на строги изисквания. Това се отнася например за много системи, които се използват в ситуации, засягащи възможностите, правата или безопасността на хората.

4.3 Риск, свързан с прозрачността, или ограничен риск

В определени ситуации човекът трябва да бъде уведомен, че общува с изкуствен интелект или че съдържанието е създадено от ИИ.

4.4 Минимален риск

По-голямата част от ежедневното използване на ИИ попада в обхвата на по-леко регулиране. Например изготвянето на чернови на текстове, търсенето на идеи или вътрешното използване за повишаване на производителността не е автоматично високорискова дейност.

Този рисков модел е практичен, но изисква от организациите нов начин на мислене. Вече не е достатъчно да се пита: „Използваме ли изкуствен интелект?“

Въпросът трябва да бъде: „За какво използваме изкуствен интелект, кого засяга той и каква вреда би могла да причини една грешка?“

5. Забранени практики в областта на ИИ: какво не е позволено?

Най-строгата част от AI Act се отнася до забранените практики в областта на ИИ. Това са приложения, които ЕС смята за толкова рискови, че изобщо не ги допуска.

Член 5 от Акта за изкуствения интелект посочва, че разпоредбата за забранените практики в областта на изкуствения интелект се прилага от 2.2.2025 г.↗[3]

Сред забранените практики е например използването на ИИ за манипулиране или експлоатиране на хора по начин, който може да причини значителна вреда. Освен това правилата обхващат определени форми на социално оценяване и други приложения, които са особено проблемни от гледна точка на основните права.

На практика това означава, че организацията трябва да умее да разпознава кога дадено решение с ИИ навлиза в област, в която поведението на хората се направлява, оценява или ограничава по начин, който може да се окаже несправедлив, дискриминационен или непрозрачен. Това не важи само за големите технологични компании — и по-малка фирма може да попадне в рисковата зона, ако използва ИИ например за оценка на поведението на служители, клиенти или потребители по начин, който има реални последици.

Точно тук AI Act поставя един неудобен, но важен въпрос: помага ли изкуственият интелект на човека — или започва да го направлява по начин, който човекът нито разбира, нито може да отхвърли?

6. Високорискови системи с ИИ: къде се засилва отговорността?

От практическа гледна точка високорисковите системи с ИИ са може би най-важната част от AI Act. Те не са забранени, но за тях важат строги изисквания. Такава система може да възникне например в случаите, когато изкуственият интелект се използва:

  • при подбор на персонал
  • при оценяване на служители
  • при достъп до образование или оценяване на учащи
  • при оценяване на кредитоспособност
  • в критичната инфраструктура
  • в правоохранителната дейност
  • в областта на миграцията и граничния контрол
  • в правораздаването
  • при биометрична идентификация или категоризиране
  • в определени случаи на употреба в здравеопазването или в областта на безопасността

Разделът с често задавани въпроси на информационното бюро на Европейската комисия за AI Act отбелязва, че ако агент с ИИ е класифициран като високорискова система с ИИ, към него се прилагат допълнителни изисквания за безопасност и надеждност при предвидената му употреба. За случаите по приложение III тези изисквания започват да се прилагат на 2.12.2027, а за продуктите по приложение I — на 2.8.2028; Регламент (ЕС) 2026/1744 удължи първоначалния срок 2.8.2026. Правилата за прозрачност обаче могат да се прилагат още от 2.8.2026, ако агентът е предназначен за взаимодействие с физически лица или за създаване на съдържание.[4][12][1]

Тук е същественото послание към компаниите: високият риск не се определя от това колко впечатляваща или сложна е технологията. Определят го предназначението и последиците от употребата.

И най-простият инструмент с ИИ може да се окаже високорискова система, ако се използва в ситуация, която засяга правата, възможностите или безопасността на човек.

7. Какви изисквания важат за високорисковите системи?

7.1 Управление на риска

Организацията трябва да идентифицира, оценява и управлява рисковете на системата през целия ѝ жизнен цикъл. Става дума не просто за списък с рискове в началото на проекта, а за непрекъснат процес. Какво може да се обърка? Кого засяга това? Как се разпознава рискът? Какво се прави, ако системата работи неправилно?

7.2 Управление на данните и качество на данните

Една система с ИИ струва толкова, колкото струват данните ѝ. При високорисковите системи данните трябва да са подходящи за целта, качествени и управлявани по контролиран начин. Особено внимание трябва да се обърне на предубедеността, на пропуските и на това дали данните могат да доведат до дискриминационни резултати.

7.3 Техническа документация

За системата трябва да е налице достатъчна документация: какво прави тя, за какво се използва, с какви данни е разработена, какви са ограниченията ѝ и как се осъществява надзорът над нея. Документацията не е само за органите — тя е и собствената предпазна мрежа на организацията.

7.4 Водене на логове

Високорисковите системи трябва да генерират записи (логове), за да могат използването и работата им да бъдат проследени. Тези записи са важни, ако по-късно се наложи да се изясни защо системата е дала определена препоръка или е взела определено решение.

В текста на Акта за изкуствения интелект в EUR-Lex се посочва, наред с друго, че доставчиците на високорискови системи с ИИ трябва да съхраняват автоматично генерираните логове за подходящ период от поне шест месеца, освен ако друго законодателство на ЕС или национално законодателство не предвижда друго.↗[5]

7.5 Човешки надзор

Високорисковата система с ИИ не бива да бъде черна кутия, която работи без разбираем човешки контрол.

Член 14 от Акта за изкуствения интелект гласи, че целта на човешкия надзор е да предотвратява или свежда до минимум рисковете за здравето, безопасността или основните права, които могат да възникнат при използването на високорискова система с ИИ.↗[6]

„Човешки надзор“ не бива да означава, че някой натиска бутона „Одобри“, без да разбира какво е направила системата. Човекът, който упражнява надзора, трябва да има необходимата компетентност, правомощия и реална възможност да се намеси.

7.6 Точност, надеждност и киберсигурност

Системата трябва да работи надеждно и в реални условия. Тя трябва да издържа на грешки, отклонения и опити за злоупотреба по-добре от обикновен експериментален инструмент.

Тук AI Act напомня на компаниите едно основно правило: ако изкуственият интелект влияе върху живота на хората, той не може да се третира като бета версия.

8. Задължения за прозрачност: кога човекът трябва да бъде уведомен за ИИ?

Не всички задължения по AI Act се отнасят до високорисковите системи. В много случаи основното изискване е прозрачността. Човекът трябва да е наясно, когато общува с изкуствен интелект или когато съдържанието е създадено от ИИ — в случаите, обхванати от правилата.

В често задаваните въпроси на Европейската комисия относно задълженията за прозрачност се посочва, че член 50 от Акта за изкуствения интелект налага такива задължения на доставчиците и внедрителите на определени системи с ИИ, включително генеративни и интерактивни системи с ИИ, както и във връзка с дийпфейк съдържание. Целта е да се намалят рисковете от заблуда, представяне за друго лице и дезинформация и да се засили доверието в информационната среда.↗[7]

На практика това може да означава например:

  • чатботът трябва да посочи, че е ИИ, ако това не е очевидно
  • съдържание, създадено или редактирано с изкуствен интелект, може да изисква обозначаване
  • при дийпфейк съдържание прозрачността е особено важна
  • потребителят трябва да разбира кога насреща му е машина, а не човек

Това не е просто правна подробност, а въпрос на доверие. Ако клиентът разбере впоследствие, че е разговарял с изкуствен интелект, докато е смятал, че говори с човек, доверието може да се пропука бързо.

9. Модели на ИИ с общо предназначение (GPAI): защо моделите от типа на ChatGPT са отделен въпрос?

AI Act съдържа отделен слой правила за моделите на ИИ с общо предназначение. Те често се наричат GPAI модели — от английското general-purpose AI models.

Става дума за модели, които могат да се използват за най-различни цели. Те не са системи, изградени само за едно приложение. Един и същ модел с общо предназначение може да се озове в обслужването на клиенти, в писането на код, в създаването на съдържание, в анализите, в преподаването, в подкрепа на вземането на решения или като част от високорисково приложение.

Според графика на Акта за изкуствения интелект задълженията за моделите на изкуствен интелект с общо предназначение започнаха да се прилагат на 2.8.2025 г.[1]

От гледна точка на компанията това означава две неща. Първо, доставчиците на модела имат свои собствени задължения. Второ, организацията, която използва модела, не може да смята, че отговорността отпада, защото „ние само ползваме готов инструмент“.

Ако модел с общо предназначение бъде вграден в подбора на персонал, в кредитните решения, в оценяването на служители или в друг високорисков случай на употреба, цялото решение трябва да се прецени според предназначението му. Технологията може да е същата, но степента на риска се променя според приложението.

10. Графикът на AI Act: какво вече се прилага и какво предстои?

1 август 2024 г. — AI Act влезе в сила

Регламентът влезе в сила на 1 август 2024 г. Оттогава започна преходният период.

2 февруари 2025 г. — забранени практики и грамотност в областта на ИИ

Започнаха да се прилагат правилата за забранените практики в областта на изкуствения интелект и задълженията за грамотност в областта на ИИ.[1]

2 август 2025 г. — модели на ИИ с общо предназначение

Задълженията за GPAI моделите започнаха да се прилагат.

2 август 2026 г. — прозрачност и надзор

Започват да се прилагат задълженията за прозрачност. От тази дата Службата по ИИ и органите на държавите членки отговарят за прилагането на регламента, надзора и спазването му.[1]

Декември 2026 г. — нова забранена практика

Влиза в сила деветата забранена практика, добавена с регламента Digital Omnibus.[1]

2 декември 2027 г. — високорискови случаи на употреба (приложение III)

Започват да се прилагат изискванията за високорисковите случаи на употреба в чувствителни области, включително подбор на персонал, образование, кредитни решения и биометрия. Първоначалният срок беше 2.8.2026, а Регламент (ЕС) 2026/1744 удължи преходния период.[1][12]

2 август 2028 г. — високорискови продукти (приложение I)

Високорисковите системи с ИИ, вградени в регулирани продукти, получиха най-дългия преходен период. Страницата на Европейската комисия за стандартизацията описва следващите стъпки по стандартизацията и графика за прилагане на изискванията за високорисковите системи.[1][12][8]

Графикът се промени, след като прилагането вече беше започнало. На 8.7.2026 Европейският парламент и Съветът приеха Регламент (ЕС) 2026/1744, който изменя AI Act и отлага прилагането на задълженията за високорисковите системи. Ако сте чели за графика на AI Act по-рано, датите за високорисковите системи вероятно вече са остарели. Промяната е отразена и в често задаваните въпроси на Комисията „Navigating the AI Act“.[9][12]

Компаниите обаче не бива да чакат. Ако в организацията е възможно да има високорисково използване на ИИ, подготовката трябва да започне още сега — удълженият преходен период дава повече време за подготовка, а не повод въпросът да бъде отлаган.

11. Грамотност в областта на ИИ: кратка разпоредба, голяма промяна

Грамотността в областта на ИИ е една от най-интересните части на AI Act, защото на пръв поглед изглежда като меко задължение. В действителност тя може да промени значително ежедневието на организациите.

Грамотността в областта на ИИ означава, че доставчиците и внедрителите на системи с ИИ трябва да се погрижат хората, които работят с изкуствен интелект, да имат достатъчна компетентност за конкретния контекст на употреба. Това не значи, че всички трябва да умеят да програмират. Означава обаче, че хората трябва да разбират например за какво е подходящ ИИ, къде са неговите граници, какви рискове носи употребата му, как се преценяват отговорите, кога човек трябва да се намеси, какви данни могат да се подават на ИИ, кога източниците трябва да се проверяват и какво предвиждат вътрешните правила на организацията.

Член 4 от AI Act урежда грамотността в областта на ИИ и се прилага от 2 февруари 2025 г. Той задължава доставчиците и внедрителите да предприемат мерки за осигуряване на достатъчна грамотност в областта на ИИ, като отчитат наред с другото техническите познания, опита, образованието и контекста на употреба.↗

Това е силно послание към ръководството. Обучението по ИИ вече не е просто „приятно допълнение“, а част от отговорното въвеждане на изкуствен интелект.

12. Какво означава AI Act за компаниите на практика?

За една компания AI Act не означава на първо място правният отдел да прочете регламента и да напише докладна записка. Означава да се направи преглед на това къде и как се използва изкуственият интелект.

Първата задача е да се изясни: къде вече използваме изкуствен интелект?

В много организации отговорът изненадва. ИИ може да се крие в инструментите за човешки ресурси, в маркетинговите платформи, в обслужването на клиенти, в CRM системите, в анализите, в обработката на документи, в инструментите за информационна сигурност, в производствените процеси, в системите за подбор на персонал, в оценяването на представянето на служителите, в създаването на съдържание и във вътрешните чатботове.

Втората задача е случаите на употреба да се класифицират според риска. Третата е да се изгради модел на управление. На практика това може да означава регистър на системите с ИИ, класификация по риск, определени отговорни лица, процеси на одобрение, оценка на защитата на данните и на информационната сигурност, критерии при закупуване на решения, обучение на персонала, вътрешни указания за използването на генеративен ИИ, както и документация, водене на записи и ясно определен човешки надзор при високорисковите системи.

Страницата на Европейската комисия за Пакта за изкуствения интелект насърчава организациите да се подготвят предварително за прилагането на Акта за изкуствения интелект. Пактът е доброволна инициатива, която подпомага организациите при планирането на въвеждането на изискванията на Акта.↗[10]

Ето един добър практически принцип: не започвайте от разпоредбите, а от случаите на употреба. Когато знаете къде се използва ИИ, можете да прецените кои правила се прилагат.

13. Стартъпите и AI Act: спирачка или конкурентно предимство?

В стартъп средата регулирането често поражда смесени чувства. От една страна, то може да се усеща като спирачка. Малкият екип няма неограничен достъп до юристи, специалисти по нормативно съответствие или ресурси за документиране. От друга страна, AI Act може да се окаже и конкурентно предимство.

Ако един стартъп изгради от самото начало продукт с ИИ, който е прозрачен, документиран, сигурен и отчита рисковете, той може да се окаже в по-силна позиция, особено при продажбите към бизнеса. Корпоративните клиенти все по-често ще питат: на какви данни се основава системата? Как се управляват рисковете? Може ли системата да дискриминира? Как работи човешкият надзор? Представлява ли системата високорисков случай на употреба? Как са решени воденето на записи и документацията? Как е отчетен AI Act?

За един стартъп това може да прозвучи обременяващо. Но то може и да отличи сериозния играч от поредния експериментален проект.

Особено ако стартъпът работи в областта на човешките ресурси, образованието, финансите, здравеопазването, сигурността или публичния сектор, работата по AI Act не може да се отлага за по-късно.

Добро практическо правило за стартъпите: ако продуктът ви влияе върху възможностите, правата или безопасността на хората, вградете нормативното съответствие още в ранните етапи на продуктовата разработка. Това излиза по-евтино, отколкото да поправяте всичко впоследствие.

14. Практически контролен списък за организацията

14.1 Направете инвентаризация на ИИ

Направете списък на всички системи с ИИ и на всички инструменти, които използват ИИ. Попитайте: къде се използва ИИ? Кой го използва? За каква цел? Вътрешна ли е употребата, или външна? Засяга ли клиенти, служители или граждани?

14.2 Класифицирайте случаите на употреба според риска

Преценете дали употребата попада сред забранените практики, сред високорисковите системи, в обхвата на задълженията за прозрачност или сред случаите с минимален риск.

14.3 Проверете особено внимателно високорисковите области

Ако използвате ИИ при подбор на персонал, при оценяване на служители, при подбор за обучение, при оценяване на учащи, при кредитни решения, при застрахователни или финансови решения, при биометрична идентификация, в критичната инфраструктура, в областта на сигурността, в здравеопазването или в подкрепа на решения на публични органи, проучете въпроса особено внимателно.

14.4 Определете отговорностите

Кой отговаря за рисковете, свързани с ИИ? Необходими са поне бизнес отговорност, техническа отговорност, отговорност за защитата на данните и за информационната сигурност, правна оценка, обучение на потребителите и наблюдение от страна на ръководството.

14.5 Изградете документацията

При високорисковите системи документацията не е доброволна добавка. Документирайте: предназначението, източниците на данни, рисковете, тестването, човешкия надзор, воденето на записи, доставчиците, актуализациите, инцидентите и указанията за потребителите.

14.6 Обучете персонала

Грамотността в областта на ИИ трябва да е съобразена с конкретната работа. Маркетинговият екип се нуждае от различно обучение в сравнение с човешките ресурси, правния отдел, ИТ или обслужването на клиенти.

14.7 Актуализирайте критериите за закупуване

Когато купувате инструмент с ИИ, попитайте доставчика: попада ли системата в обхвата на AI Act? Какво е нейното предназначение? Извършена ли е оценка на риска? Каква документация е налична? Как се обработват данните? Как работи воденето на записи? Как е замислен човешкият надзор? По какъв начин системата може да бъде одитирана?

14.8 Създайте процес на одобрение за високорисковата употреба

Никой не бива да въвежда високорискова система с ИИ на своя глава, като експеримент. Преди пускането ѝ в експлоатация е нужен ясен етап на одобрение.

14.9 Следете как правилата се уточняват

Практическото прилагане на Акта за изкуствения интелект се уточнява чрез насоки, стандарти и тълкувания на компетентните органи. Страницата на Европейската комисия за стандартизацията посочва, че се разработват хармонизирани стандарти, включително за изискванията към високорисковите системи с ИИ. След като бъдат завършени и публикувани в Официален вестник на ЕС, те могат да създадат презумпция за съответствие.↗[11]

На практика това означава, че AI Act не е просто един закон. Той е развиваща се екосистема от правила и стандарти.

15. Типични заблуди за AI Act

Заблуда 1: „AI Act се отнася само за големите технологични компании“

Не е така. Регламентът може да важи и за най-обикновени компании, ако те използват системи с ИИ за целите, обхванати от правилата.

Заблуда 2: „Ако използваме готов инструмент, отговорността е на доставчика“

Не непременно. Доставчикът може да има задължения, но и внедрителят може да носи свои собствени. Особено голямо значение има предназначението на системата.

Заблуда 3: „Генеративният ИИ винаги е високорисков ИИ“

Не е така. Използването на чатбот за търсене на идеи не е автоматично високорискова дейност. Същата технология обаче може да стане част от високорискова система, ако се използва например за оценка при подбор на персонал.

Заблуда 4: „Грамотността в областта на ИИ означава техническо обучение“

Не означава само това. Грамотността в областта на ИИ е и умение да се преценяват рисковете, да се разбират ограниченията, да се проверява информацията и изкуственият интелект да се използва отговорно.

Заблуда 5: „Регулирането убива иновациите“

Лошото регулиране може да забави развитието. Ясните правила на играта обаче могат да засилят доверието и да ускорят въвеждането. Корпоративните клиенти не искат да купуват черна кутия, която може да им донесе правни проблеми или да навреди на репутацията им.

Заблуда 6: „С това можем да се заемем по-късно“

Опасна мисъл. Ако ИИ вече е част от подбора на персонал, от оценяването на служители, от класифицирането на клиенти или от подкрепата при вземане на решения, прегледът на рисковете трябва да се направи веднага.

16. Изводи: отговорният ИИ не е бумащина, а изграждане на доверие

AI Act променя начина, по който изкуственият интелект се въвежда в Европа. Това не означава, че разработването на ИИ спира. Означава, че той вече не може да се пуска в употреба само на вълната на въодушевлението, когато последиците за хората са значителни.

Най-важните изводи са следните:

  1. AI Act вече е в сила. Регламентът влезе в сила на 1 август 2024 г. Част от задълженията — например правилата за забранените практики и за грамотността в областта на ИИ — се прилагат от 2 февруари 2025 г. Задълженията за GPAI моделите започнаха на 2 август 2025 г., а задълженията за прозрачност и надзорът от страна на органите — на 2 август 2026 г. Задълженията за високорисковите системи започват на 2 декември 2027 г. (приложение III) и на 2 август 2028 г. (приложение I).
  2. Не всеки ИИ носи един и същ риск. Подходът, основан на риска, е сърцевината на целия регламент.
  3. Високорисковата употреба трябва да се разпознае навреме. Подборът на персонал, образованието, оценяването на служители, кредитните решения, биометрията и критичната инфраструктура са области, в които организацията трябва да е особено внимателна.
  4. Документацията, управлението на риска и човешкият надзор не са бюрокрация. Те са начин да се гарантира, че изкуственият интелект работи правилно, че грешките могат да бъдат проследени и че човекът запазва реален контрол.
  5. Грамотността в областта на ИИ е базово умение за организацията. Хората, които използват изкуствен интелект, трябва да разбират какво правят.
  6. За един стартъп отговорното поведение може да бъде конкурентно предимство.
  7. Сега е моментът да се направи инвентаризация. Къде използваме ИИ? Върху какво влияе той? Кой отговаря? Какво трябва да се провери преди август 2026 г.?

Практическо обобщение

Ако вашата организация използва изкуствен интелект при подбор на персонал, в образованието, при оценяване на служители, при кредитни решения, при биометрична идентификация или в критичната инфраструктура, изяснете навреме дали не става дума за високорискова система с ИИ.

От високорисковите системи се изисква наред с другото следното: управление на риска, документация, водене на записи, качествено управление на данните, човешки надзор, прозрачност и постоянно наблюдение.

Голямото послание на AI Act в крайна сметка е това: изкуственият интелект може да се използва смело, но не и небрежно.

Епохата на изкуствения интелект в Европа не се гради само върху ефективността. Тя се гради върху доверието.

Източници

  1. Акт за изкуствения интелект — изграждане на цифровото бъдеще на Европа, Европейска комисия
  2. European approach to artificial intelligence — European Commission
  3. Article 5: Prohibited AI Practices — EU Artificial Intelligence Act
  4. AI Act Service Desk — Frequently Asked Questions
  5. Regulation (EU) 2024/1689 — EUR-Lex, European Union
  6. Article 14: Human Oversight — EU Artificial Intelligence Act
  7. Guidelines and Code of Practice on transparent AI systems — European Commission
  8. Standardisation of the AI Act — European Commission
  9. Navigating the AI Act — European Commission
  10. AI Pact — European Commission
  11. Understanding the standardisation of the AI Act — European Commission
  12. Asetus (EU) 2026/1744, annettu 8.7.2026, asetusten (EU) 2024/1689, (EU) 2018/1139 ja (EU) 2023/1230 muuttamisesta tekoälyä koskevien yhdenmukaistettujen sääntöjen täytäntöönpanon yksinkertaistamiseksi (Digital Omnibus on AI) — EUR-Lex
Отворете чата с AI асистента. Чатът се зарежда едва когато го отворите.